Прочетен: 5467 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2012 14:05
-Добър ден!
-Кажи? -любезно ми отговаря чичко цивилен.
-Обадиха се, че ми е излязло решението на акта от миналата година (11.11.2007 г. Бързаци)
-Ма то е с лишаване!!!
-Знам!
-..!..?..!.. Ей го... Начи написали са ми:"Да се вземе свидетелството АКО НЯМА ДА ОБЖАЛВА!"
Знаят, че знаят закона ама ей така - за всеки случай ;)
-Ще се обжалва! - викам аз.
-Ми чакай сега да го напишем...Подпис тук...Чакай да питам...Ей абе има тука едно дето тряба да му земем книжката, ма са писали ако обжалва да му я не зимаме?!?
-Той кво? -пита офицера.
-Ми ша жали!
-Давай му а тогава!!! Кат шъ жали...
Благодаря, желая им лек ден, довиждане им казвам и излизам. Още не излязъл чувам как полицейската душа се вълнува вътре:
-Ко прайм сега!?! Даваме им книжките после ги гоним да им ги земем... ЕЙ ДА ДОНЕСЕШ КНИЖКАТА СЛЕД 3-4 ДЕНА!!!! - ме преследва с глас офицера.
"ЕЙ" съм аз.
-Защо?
-Ми щото трябва да я приберем! Лишен си един месец!
-Ще обжалвам решението. Каквото реши съдът това ще направим. Нали така?
-Да бе, да бе.. Айде... Те сега... После ги гоним да и ги прибираме...
-Абе напрайха ги ени закони! Остайха им вратички да са измъкват кат си щът... Шъ обжалвал! - се намесва компетентно сержанта.
-Вижте сега - не издържам да не се обърна - Закона ми дава право да оспоря решението на Полицията! Това проблем ли ви е?
-Бе къф проблем бе, прей кот щеш! - се изпльоква сержант Къдравелко
-Това правя!
-Прей кот щеш - повтаря за да подсили емоцията един вид - През yя ми е ко шъ прайш!!!
...
...
...
Простете за цинизма. Просто цитирам...
-Моля!!!
-Нищо!
-Май каза нещо!
-Не бе, нищо!
...
...
...
Не съм от хората дето си оставят магарето в калта. Пътувам обратно и си мисля, този не трябва да го оставям така! Такива идиоти трябва да знаят, че са ПОЛИЦАИ - пазители на закона! Да ми вдъхват сигурност! Доверие! Респект! Те не са кварталните хулигани и не трябва да се държат като тях! Трябва да научат, че има ПРАВИЛА и те са за всички! А ако те са това, което виждам, вина си имаме и ние. Заради царящото овчедушие. После си спомних две случки. Първата - преди около 2 години полицаи от същото управление - РПУ Пордим, бяха спрели един чичо за проверка. Чичото - турчин, свит, притеснен... От онези, дето лятото излизат по тъмно и се прибират по тъмно и нямат време за нищо освен да хапнат, да се изкъпят и да легнат пребити от умора. Чичото решил да кара през деня (не беше задължително) на фарове. Европеец. Но за лош късмет късите на единия му фар изгаснали. Когато минах от там буса му беше с 2 светещи фара. Чукнал го човека и той светнал. Но да не мислите, че полицията разбира такива неща? Не! Актове до дупка! Казвам му на чичото:
-Ей, чичо, викни ме за свидетел, ще те подкрепя!
-Що бе момче, само пари да харчим, да се съдим... Няма пари..
-Не трябват бе чичо..
-Синко, срещу власт се не рита! Да пише, щом съм виновен - беше се предал вече.
А полицая се подсмихва ехидно и пише, пише...
Втората случка. Попаднах в стая с офицер и стана дума за тогава още пресните ми акт и възражение. Случайно. Той ги прочете и каза:
-Виж сега, прав си. Акта е неправомерен, възражението ти е издържано отвсякъде и може да свали акта по всяка една от точките. Да ги питаш тия майка си ли са търсили там, дето са те спрели. Те имат график и трасе и там, където са били работа нямат. Но такава ни е държавата - скапана. Няма материал и затова работим с хора, дето един акт грамотно не могат да напишат. Всеки ден им казвам - не се заяждайте с хората, за явно маловажни нарушения правете забележки и не ги занимавайте с глупости! Но не им увират главите. Сега ти си прав, актът ти е глупав и трябва да падне ама ще изгориш!
-Що бе човече? Нали съм прав?
-Щото ние актове не отменяме. Аз ако отменя този акт, трябва да завъртя колелото наобратно и тея двамата, дето са ти го написали да им скъсам... Ама ние сме си в една кочинка и после мен ще ме питат що не ги контролирам. За да ми е спокойна главата ще те накажем теб, щото ни е по-лесно...
...
...
...
Та така мила ми Венето. Пътувам аз и си мисля, на кого да се оплача - на полицая от полицай? На гарвана от гарван? Да не би офицерът да не беше там? Той го чу какво говори и не чух да му направи забележка! Та той ли ще каже утре "Да, жалбата е основателна!"? Въпросът е риторичен ;)
Сержант Къдравелко си пусна волностите в комплект с нервите от едно няма нищо. Ами утре? Ако изпадне в по-напечена ситуация? Ако насреща му има някой истерик, дето му крещи и обижда? Сержант Къдравелко има пистолет! ПСИХИЧЕСКИ УСТОЙЧИВ ЛИ Е ТОЗИ МОМЪК ДА НОСИ ОРЪЖИЕ И РАЗСЪЖДАВА ПРАВИЛНО ПОД СТРЕС??? Или ще постъпи като в Дивия Запад, а после шефовете му ще се чудят как да му избършат задника.
Накрая реших - няма да пускам жалба. Тя ще потъне някъде в бюрата на началника му. Ще бъде нашата обща тайна между мен, сержанта и началника му. Ще ми отговорят, че няма данни за нарушение, сержант Къдравелко когато ме види следващия път ще ми се хили нагло... Какво реших ли? Да го бодна тук. На таблото "ТЕ СА НАША ГОРДОСТ". Да го направя известен.
Дали съм решил правилно? Не знам, времето ще покаже...
Кой обича евреите?
Аз бих извикал на съд Община Варна.Възмо...
08.05.2008 15:30
26.05.2008 22:27
26.03.2009 16:00
частна фирма с ръководител от въпросните татови кадри =същата работа
14.10.2010 15:40
Замисляли ли сте се , че всъщност Европейският съюз е основан на принципа на частичен отказ от държавна власт в интерес на обикновените граждани.Държавните институции в страните членки са също толкова отговорни пред закона , колкото и частните , колкото и гражданите .
Воден от този принцип ще Ви разкажа една история за един съдия , един прокурор и един директор на областна дирекция на МВР .Историята започва преди няколко години с лек пътен инцидент и незаконно издадено наказателно постановление. "Провинилият се" гражданин убеден във върховенството на закона , предприема юридически действия и съдът отменя наказателното постановление. Дотук добре . До момента в който гражданинът решава да си потърси направените разноски от държавната институция загубила делото.Започва протакане и прехвърляне на делото по подсъдност в различните видове съдилища. Върховният съд на републиката с постановление определя кой съд трябва да гледа делото. Оказва се , че законът не предвижда възможност разноските да бъдат възстановени , когато загубилата страна е държавна иституция . Гражданинът обаче не се отказва.Той е много силно мотивиран, сравнително информиран и прилично образован . Той е убеден във върховенството на закона и в това , че всеки е длъжен да го спазва. За него справедливостта в тази история става кауза . Гражданинът добре разбира че тази " дупка" в закона е идеален повод България да бъде осъдена в Европейския съд в Люксембург. Той обаче добре знае , че това ще струва по-скъпо на държавата му , отколкото решение на Български съд. Гражданинът разбира , че разноските които държавната институция му дължи , ще бъдат платени от неговите и на други граждани данъци . Ето защо , той предпочита да бъдат присъдени от Български съд а не от Люксембургски - така ще излезе по - евтино на другите граждани. Той си спомня , че оборването на незаконно издаденото наказателно постановление в съда му е коствало освен материални и морални щети. Ако претендира морални щети в размер на направените разноски , ще даде още един шанс на Българския съд , да спести разходи на съгражданите му. Идеята е добра и той се заема с изпълнението и като завежда дело за морални щети по местоживеене. Въпреки , че пет членен състав на Върховния административен съд е постановил , че делото трябва се гледа от административния съд по местоживеене , съдия от морската столица / който преди това е бил прокурор / определя ,че няма да се произнесе с решение. Прокурорът по делото говори несвързано - дори не е прочел материалите.Директорът на областната дирекция на МВР не се интересува от това дело.Той е подписал още много незаконни наказателни постановления след този случай , защото няма текст в закона по който да му се търси отговорност.
Гражданинът е вбесен. Решил е да спести пари на данъкоплатците , но държавните институции искат обратното.Естествено гражданинът знае коя е следващата стъпка и естествено няма намерение да се отказва.Паралелно той решава да се обърне към другите граждани и да апелира всеки , който е спечелил дело срещу държавна институция и е отменил незаконно издадено наказателно постановление , да заведе дело за морални щети от неудобството по водене на дело. Липсата на съдебна практика по такъв тип дела струва скъпо на данъкоплатците.